Видин 3700, пл.„Бдинци“ №2
тел.: 094/​609 416
факс: 094/​601 132
e-​mail:
vidin gerb

Крепостта „Баба Вида” е главната забележителност на гр. Видин. Тя е единствената изцяло запазена средновековна крепост в България. Разположена е на големия завой на река Дунав при града.

Намира в края на Крайдунавския парк в посока изток, в непосредствена близост от брега на река Дунав. Замъкът е известен с името “Бабини Видини кули” или “Баба Вида”.

Крепостта е паметник на културата от национално значение и е сред 100-​те национални туристически обекта на Република България. Освен за туристически посещения, той представлява естествен декор за кино (в замъка и района около него са заснети над 50 български и чужди филми,предимно с историческа тематика) и театрални представления,както и други културни прояви.

Обща информация

Историята на замъка е много дълга и е наситена с интересни събития.

Според легендата Вида била най-​голямата дъщеря на български болярин с обширни владения. Поучена от неуспешните бракове на сестрите си — Кула и Гъмза, тя отхвърлила всички предложения за женитба, изградила непристъпен замък и прекарала в него целия си живот. В действителност легендата за миналото на замъка е тясно свързана с неспокойните векове на феодална България.

Замъкът “Баба Вида” е построен върху останките на античната крепост Бонония, която вероятно е възникнала върху основите на заварено тракийско селище в началото на I в. Според други историци селището е били келтско и се е наричало Дунония, откъдето по-​късно произлязло римското име. От Бонония най-​добре се е съхранила североизточната ъглова кула, която е вградена по-​късно в основите на “Баба Вида”. Това най-​ранно римско ниво на замъка е на кота 33,20 м. Възниква по времето на Римската империя като седалище на малък гарнизон с наблюдателна кула, около която постепенно се изгражда крепостта. По-​късно местните управители я ползвали за феодален замък.

Не е изключена възможността замакът изцяло да лежи върху квадрибургиума на Бонония. Крепостта е изграждана от IIIдо XIвек. Като начало на първия средновековен строителен период се приема Х в.. От този период е основното ядро — главните кули и бастиони и свързващата ги вътрешна преградна стена. Във византийските хроники е вписано, че Видинската крепост издържа на обсада продължила близо 8 месеца. От постройките от този период днес са останали сравнително малко. Най-​запазена е стената и кулите, които са разположени към река Дунав. През Първото Българско царство са провеждани някои допълнителни строителни работи. Основният градеж от камъни и тухли споявани с хоросан се свързва с епохата на Второто българаско царство (1214-​ти век). Крепостта е служела за защита на град Видин през почти цялото Средновековие, силно е разширена и укрепена по времето на цар Иван Срацимир. Голяма част от сградите, построени по това време, са останали неразрушени. От този период е основното ядро на крепостта — главните кули и бастиони и свързващата ги вътрешна преградна стена. По стените му е имало 10 кули, но повечето от тях са били преустроени.

През 1003г. градът е обсаден от Василий ІІ Българофигон и след осеммесечна обсада бил превзет. Освобождава се през 1195 г. и започва т.нар. период на Втората българска държава, през който период градът изживява своето бурно развитие като център на икономически и политически подем. Около 1280 г. в него управлявал деспот Шишман чиито потомци заели Търновския престол и станали царе на Българската държава. След смъртта на деспот Шишман властта преминала в ръцете на сина му Михаил Шишман. В един венециански документ от 1313 г. се споменава официалната му титла деспот на България господар на Бдин. В 1323 г. Болярският съвет избира деспот Михаил Шишман за цар на България. Михаил Шишман загива на 28 юли 1330 г. в битката при Велбъжд. На престола се възкачил Иван Александър, който е племенник на Михаил Шишман. В началото на царуването му Бдинското деспотство било присъединенокъм Търновската държава. Иван Александър имал двама сина – Иван Срацимир от първия си брак с Теодора, дъщеря на влашкия войвода Йоан Бесараб и Иван Шишман от втория си брак с еврейката Сара, която се покръства и приема името Теодора. По-​големият му син Иван Срацимир става съуправител в Северозападна България с център Бдин. Но в 1360 г. в Търново бил провъзгласен за български цар по-​малкият син на Иван Александър – Иван Шишман. След смъртта на бащата през 1371 г. Иван Срацимир скъсал отношенията с Търновското царство и се обявил за самостоятелен владетел до падането на Бдин под Османско владичество през 1396 г.

В дешния си вид крепостта се състои от две основни стени и четири кули. Има форма на неправилен трапец, по четирите ъгъла на който са разположени каменните кули. Около крепостта е изкопан дълбок ров, който е бил пълнен с вода от реките Дунав и Тополовец. Заедно с околокрепостния ров площта достига 9.5 декара. Жилищната част на замъка заемала вътрешния пояс с изглед към централния двор. Разкрити са и основи на църква тип параклис от XIII-​XIV век. При превземането на Видин от турците през 1396 година крепостта сериозно е пострадала. Завоевателите я възобновяват, а след това няколкократно я преправят. През 1689 година крепостта е пригодена за артилерийска стрелба. По време на турското робство е използвана за военен склад и затвор, а след Освобождението там са изложени трофейни оръжия.

Архитектурата на крепостта „Баба Вида“ е търпяла много промени през вековете. Първоначално замъкът се е състоял от две части: жилищно — стопанска и отбранителна. Последната е включвала ров и две оградни стени с разположени на тях 10 кули – 4 ъглови и 5 странични, свързани с вътрешна оградна стена, дебелината на която е около 2.2 м., а на външната крепостна стена е изградена една входна кула, която е охранявала подвижния мост. Между тях се оформят два почти независими външни двора. Височината на вътрешните кули е била 16 м. Ровът около крепостта е с дълбочина 4 м., а ширината му е около 6 м. Мостът е бил подвижен дървен и се е охранявал от кулата на входа.

Строежът на крепостта е характерен за Втората българска държава – каменни блокове и тухли, споени с хоросан като при полагането им не се е спазвал някакъв определен ред. От края на XVI­Iвек започват архитектурни преустройства на крепостта с цел тя да бъде пригодена за бойни действия с огнестрелно оръжие. От това време са амбразурите за пушки и малокалибрени оръдия по външната оградна стена и няколкото контрафорса (подпорни стени). От края на XVI­IIи началото на XIX век са тухлените надзиждания по вътрешната оградна стена, както и покривите по кулите. Българските кули, както и стените на крепостта, са завършвали със зъбери. Кулите са били разделени на етажи — долните са били използвани за складове, а горните — за наблюдателници и за водене на битки при необходимост.

Все пак основният план на замъка не е претърпял големи изменения. Крепостта има форма, близка до квадрат, ориентиран с ъглиге си по световните посоки. Страната на квадрата е дълга около 70 м. Има две стени – вътрешната е висока, с дебелина 2.2 метра, включва 9 кули – 4 ъглови и 5 странични. Външната стена е по-​ниска, свързана е с 2 кули. В стените свободно са разполагани тухли и камъни (ломен камък), споени с хоросан. До известна степен строителството е и декоративно – съществуват запазени и до днес тухлени пояси, слепи аркирани ниши, различни геометрични фигури. Между двете стени се образува почти незастроен външен двор. Заградената от вътрешната стена площ е застроена с прикрепени към нея засводени помещения, които обкръжават малък вътрешен двор. Това е била жилищната част на замъка. Помещенията са разположени на два етажа. Достъпът до горната тераса е осигурен с вити стълби и една рампа за изтегляне на оръдия, както и чрез дървени стълби в някои от кулите. Замъкът е достъпен само от север, където се намира входната кула. В миналото към нея над рова, запълван с вода от р.Дунав, се е минавало по дървен подвижен мост (сега мостът е каменен). След входната кула се преминава в първия вътрешен двор. Кръгла каменна стълба води към вътрешния двор. В средновековието този вътрешен двор е бил по-​обширен, в него се е издигала еднокорабна църква, сграда с масивен градеж и двуделна паянтова постройка. Тези градежи са били разрушени при изграждането на складове и караули в края на XVII – началото на XVIII век.

Стрелковата тераса е строена през периода края на XVIII — началото наXIX век. Представлява земен слой с дебелина около 5 метра, натрупан върху каменните покриви на помещенията. От тази епоха са и тухлените надзиждания върху вътрешната оградна стена заедно с брустверите за далекобойни оръдия и покривите на кулите. През 60-​те години на ХХ век кулите са реставрирани, като добре е съхранена границата между оригиналната и реставрираните части. Оттук се открива панорамна гледка към целия град Видин и към река Дунав. Вижда се и сградата на Еврейската синагога.

Тунелът на крепостта е бил използван за изтегляне на далекобойни артилерийски оръдия в горната част на крепостта. В миналото този тунел не е бил покрит с калдъръм; в днешно време тунелът е неотменна част от декора на всеки исторически филм, който се заснема в крепостта „Баба Вида“. Срацимировата кула е строена през XIII — XIVвек и е най-​добре съхранената част на замъка от времето на средновековния български период. Висока е 16 метра, по нейните стени са запазени доста тухлени орнаменти — розетки и паници. Близо до тази кула е тайният изход на замъка.

През XVI­I­Iвек крепостта е била приспособявана за употреба на огнестрелно оръжие. От този период са амбразурите за пушки и малокалибрени оръдия по външната оградна стена; построени са и няколко контрафорса (усилващи подпорни стени). От края на този век и от началото на XIXвек са тухлените надзиждания по вътрешната оградна стена, както и покривите на кулите. Българските кули са заършвали със зъбери — подобно на крепостните стени.

И след превземането на Видин от турците крепостта „Баба Вида” продължава да играе важна роля. През този период също са осъществени редица строителни работи. В края на ХVІІІ век крепостта вече не се използва толкова за отбранителни цели, а служи предимно за оръжеен склад и за затвор.За нуждите на турската войска на мястото на разрушената жилищно — стопанска част са построени засводени каменни помещения, използвани като складове за боеприпаси и храни, караулни помещения и затвор. От XV в. замъкът изпълнява само защитни функции. Дострояват се още един ред помещения около вътрешния двор. Средновековните бойници са запълнени с каменен градеж, зъберите са оформени с нови бойници в най-​висока кота 46,67 м.

В периода след Освобождението замъкът е предоставен на военните власти и достъпът до него е ограничен. От 1956 до 1962 г. се провеждат първите археологически проучвания, при които се установяват културни пластове от римската, византийската, раннобългарската, къснобългарската и османската епоха. От 1958 г. замъкът е отворен за посещения, като в него е устроен и музей, а през 1964 г. е обявен за паметник на културата с национално значение.

Естественият декор на крепостта е използван от много кинематографисти за заснемане на филмови сцени. В днешно време има устроена театрална сцена и музикална експозиция.

В крепостта „Баба Вида“ се намира и летният театър на град Видин. В него се провеждат традиционните летни театрални дни, в които взимат участие артисти от цяла България. Броят на седящите места е 350. В този участък стената на крепостта откъм река Дунав е двойна и теренът между нея и реката се използва за градски плаж. Вижда се и Дунав мост 2 Видин — Калафат.

Посещението на замъка е незабравимо преживяване за всеки български и чуждестранен гост на старопрестолния град Видин.

Работно време

Лятно: 8.3017.00 ч. Събота /​Неделя: 9.3017.30

Зизмно:8.3016.30 10.0016.30

Тел. 094 601 705

Билети за посещение на крепостта 4 лв.

За ученици и пенсионери 2 лв.

Беседа: 20.00 лв.

Комбиниран билет: 5лв. /​посещение на Крепостта „ Баба Вида ” и исторически музей ”Конака” /

Къде сме ние

work in progress

Галерия