Видин 3700, пл.„Бдинци“ №2
тел.: 094/​609 416
факс: 094/​601 132
e-​mail:
vidin gerb

Катедрален храм „Свети Великомъченик Димитър“ във Видин е катедралната църква на Видинската епархия. Храмът е втори по големина в България след храм-​паметник „Свети Александър Невски“ в София.

Обща информация

Църквата е обявена за паметник на културата от национално значение в Държавен вестник бр.84 от 31 октомври 1975г.

Храмът е разположен в централната градска част в паркова средана 500 метра от автогарата в гр. Видин.Действаща християнска църква в много добро състояние и осигурен свободен достъп.

След 1718 г. Видин се превръща в граничен град на Османската империя. За него започва да действа граничният закон. Това на практика означава, че българското население няма право да живее в укрепения район на града — Калето.

Поради това че портите на Калето са затворени от 6 часа вечер до 7 часа сутрин и църквите „Света Петка“ и „Свети Пантелеймон“ не могат да се използват по време на големите християнски празници като Коледа и Великден, се наложило в края на ХVІІ век да се започне строежът на нова църква извън Калето.

Църквата получава името на солунския великомъченик Димитър. В скоро време тя става средище на културния живот на българите и придобива статута на митрополска църква. На 6 декември 1868 г. в храма за пръв път се служи тържествено от български архиерей на български език. Оттогава този храм става катедра на видинския митрополит Антим I, който след 4 години е избран за пръв български екзарх. На 26 октомври 1890 г. в деня на храмовия празник е положен свети Антимис и е отслужена първа литургия.

В двора на катедралата се намират гробът на видинския митрополит Кирил.

Архитектура

Поради износеността на дървената конструкция се налага храмът да бъде съборен и построен наново. Средствата за постройката са събирани от капиталите на еснафите и от доброволни помощи на граждани. Планът е изработен от архитект Бахнани. На 10 март 1885 година тържествено е положен основният камък на новия храм. Строежът продължил единадесет години, изографисан отГосподин Желязков ипрез 1926г. е тържественото освещаване и откриване на храма.

Kатедралата има кръсто-​куполен план с 3 надлъжни и напречен кораб, върху който се изгражда богата многообемна композиция. Централният купол се носи от 4 свободно стоящи подпори и подчертава обемно-​пространствения облик. Вътрешните пространства са внушителни. Височината на централния купол е 33 метра. Постигнат е богат и пищен образ. Проектът на Генчо Кънев е разработен по подобие на Варненската катедрала, която той строи между 1884 и 1886 година. Поради това е бил еднокамбанариен, а Бахнани го превръща в двукамбанариен.

Външната архитектура е импозантна. Главната фасада е решена с един среден, силно издаден напред рризалит и две часовникови кули. Входът от запад е повдигнат с тържествени стълби. Той е оформен с пполукръгла арка върху колони с капители в каменна ррезба. Профилирани каменни корнизи и пиластри, двойки колони в ъглите, ниша със зъборез, арковидни прозорци, събрани на двойки и тройки, фриз от геометрични розети и др. съставят архитектурните детайли.

Кулите са квадратни с полукръгли куполи върху падантиви. Те са украсени с резба и ромбовидна плетеница. Най-​богато е оформен главният вход. Страничните фасади са решени по подобен начин, само входовете са малко опростени. Целият купол е разделен с ребра. Барабанът е отвътре със засводени прозорци и оформен със стройна аркада върху полуколони. Стените са изградени от тухли и камъни, покривът е с ламарина.

Вътрешната архитектура на храма е внушителна. Използването на страничните галерии и двете странични кули на главната фасада са белег на католическите катедрали. Кръстовидните каменни колони (14м.) с имитация на мрамор, имат орнаментални капители. Височината на централния купол е 33 м. Правят впечатление стенописите, ажурната резба на балконите и кристалните полилеи. Дърворезбата е модернизирана в дебърско-​галически-​речански стил. Интересна е картината „Пратениците на цар Петър поднасят дарове на св. Иван Рилски“. В лицата им са изобразени Георги Сава Раковски, Хаджи Димиитър, Христо Ботев, Любен Каравелов, Васил Левски и Тодор Александров.

Работно време

Лятно /​от Гергьовден ( 06.06. ) до Димитровден ( 26.10. )

7.3018.00

Зимно /​от Димитровден до Гергьовден

7.3017.00

Контакти:

Тел. +359 94 600 802

+359 879 398 854


Галерия

contentmap_​plugin
made with love from Joomla​.it