Видин 3700, пл.„Бдинци“ №2
тел.: 094/​609 416
факс: 094/​601 132
e-​mail:
vidin gerb

Видинската крепостна система „Калето” е изградена по т.нар. Бобанова система по проект на френски и полски инженери на турска служба. Днес за състоянието и съдим както по запазената част, така и от две карти от началото на XVIII век. Едната е дело на австриеца Йохан Отингер, а другата на неизвестен автор. Крепостта била крупно фортификационно съоръжение, което заедно с укрепения Калафат и едноименния остров, затваряли входа на Долни Дунав за противника. Крепостните и стени заобикалят в полукръг целия тогавашен град Видин с диаметър 1 800 м. по реката. В частта откъм Дунав укреплението е било съставено от две успоредни каменни успоредни стени, а откъм сушата има бастионно очертание от седем фасове. Те са съединени помежду си и с крайбрежната стена посредством 8 бастиона. Прокопали са и външен крепостен ров, широк около 18 и дълбок 6 метра, който се е пълнел с вода от Дунав. Според два османо-​турски надписа (при Пазар и Топ капия) те са градени под ръководството на областния архитект Мустафа ага, „който бил изкусен в геометрията”. Най-​напред била издигната стената откъм сушата, а след това и тези откъм реката, които са двойни и с разстояние между тях от 8 м. Външната стена освен защитна функция, пазела града и от наводнение. Крепостните стени следват речния бряг и са начупени (кремалиерни), като на места са запазени малки каменни кулички за наблюдателници на часовите.

Информация

Откъм Дунав крепостта имала пет порти (капии) — Аралък, Топ, Сарай, Телеграф и Сюргюн (първата и последната от които са зазидани). Крепостната стена откъм сушата се състой от земен вал, облицован от двете страни с камък и със запазени гнезда от сантрачите. Към нея прилежат четири капии– Стамбол, Пазар (Лонджа), Еничар (Боклук) и Флорентин и ров, широк 18 м. и дълбок 56 м. В началото на XX век , когато започва пресушаването на блатата, част от рова е засипана, но остава от северната страна на града, в района от Еничар и Флорентин капия до Дунавския бряг. В тази част е запазена изцяло и крепостната стена, която има бастионно начертание от седем 200 и 500 метрови фасове, съединени помежду си и с крайбрежната стена посредством осем бастиона. Портите са изградени от добре обработени камъни, като на места в тях са изсечени растителни и геометрични орнаменти. В стените им има по четири помещения (каземати), използвани за караула и боеприпаси. Двата отвора на подлезите им се затваряли с масивни двукрили врати. Пред всяка порта имало подвижен дървен мост. Само пред Стамбол капия той бил изграден от камък, защото тук ровът бил по широк, с форма на четвъртит басейн и служел за стоянка и зимуване на турската дунавска флотилия.
Днес от „Калето” са запазени само няколко крепостни врати — Флорентин, Еничер, Пазар капия и Стамбол капия


Стамбол капия

Портата е строена през втората половина на XVII век, когато е била част от укрепената част на град Видин — „Калето“. Въпросната крепост е построена през периода 16901720 г. след австро-​турските войни. Използвана е модерната за времето вобанова укрепителна система. Стамбол капия е най-​известната порта на крепостта, може би защото през нея е минавал пътят към Цариград (Стамбол).

При Стамбол капия крепостният ров е бил по-​широк и по-​дълбок, с формата на четвъртит басейн и е служил за стоянка и зимуване на турската дунавска флотилия. За защита на мостовете и крепостните врати пред всяка от тях е имало по един равелин, въоръжен с 68 оръдия, които са стреляли през амбразури.
Портата представлява засводен проход, в чийто стени има каземати за караулни помещения. Затваряли са се с двукрили порти от дъбови греди, обковани с желязо. Над рова се е преминавало по дървени мостове, едната част от които е била подвижна. Към Дунав се е излизало през 5 врати: Аралък, Топ, Сарай, Телеграф и Сюргюн капии. В днешно време пред Стамбол капия има фонтан — интересното е че фигурата на малко момченце във фонтана е ставала обект на кражба два пъти през последните двадесет години.


НАДПИС НА СТАМБОЛ КАПИЯГЛАВНАТА ПОРТА НА ВИДИНСКОТО КАЛЕ, 1735 година

Бог е велик. Слава на здравата крепост, Искендерова преграда за немците и за подобните на Магога гяури. Шахът Мехмед — Гаази, гордостта на отоманската династия, заповяда тя да бъде опора на страната и на неговите области.Аллах, възвести неговата чиста особа, държавата и величието му; докато свят светува,да пребъде славата на ислямския меч!Пази добрите дела на господаря Ахмед паша, [който] се погрижи да обнови Стамбол капия. А надзирателят на постройката, архитектът Мустафа Кулу, със старанието си надмина своите съвременници.
Всичко това разказа Бегджет, който при завършване на вратата изрече хронограмата: Махмедал — Гази.


Телеграф капия

Телеграф капия е една от входните крепостни врати на Видин. Срещу портата има двуетажна каменна сграда, в която се е помещавала турската поща и поради това портата придобила това име.
Преди 10.11.1989 година това е бил един от двата (или три — в най-​добрите времена) ресторанта на града. Тъй като част от Телеграф капия е била запазена (и то доста добре), решили да я реставрират и да я преустроят в заведение по подобие на френските замъци по поречието на река Лоара.


Надпис-​Топ Капия

Видин, 1718 (1719) година.
Според заповедта на великия първенец на вселената, султан Ахмед, оградите се предават на великия Мустафа паша [началник на видинския гарнизон]. Покрай Дунава неприятелите образуваха [от страх] на името ти такава стена, която може да се нарече яка хайберска стена, ако не, то Александрова стена. Зрителите [които гледат с двете очи], ако искат да попълнят датата, нека сметнат следния стих: „Тази крепост и този форт са много красиви“.
1 Надписът се намира в библиотеката „Салтиков-​Щедрин“ в Санкт Петербург, снет от капията и отнесен като веществено доказателство от руските войски, 1878 г.

Надпис-​Пазар капия

Видин,1704 година
Владеещият безброй изкуства Мустафа ага станал славен архитект на тая област. Той бил изкусен в геометрията. Способността и усърдието, което той проявил в това свое дело, му спечелило име. Неговият план бил дело на голяма опитност. Този свой дълг той изпълнил на хубави дни. Всевишният ощастливил архитекта заради това негово дело. Колко е хубаво единството на мохамеданите. Бог да запази това място оттоповните изстрели на противника. Нека то спасява до второ пришествие мюсюлманите.
ВАНКОВ, Симеон. Крепостната ограда на град Видин в началото на XVIII в. Историко-​укрепителен очерк.С, 1939, с. 7.
Крепостните стени заобикалят в полукръг с диаметър Дунава и целия “стар град”, но дали те отново са били построени или са били поправени и нагодени за новото артилерийско снаряжение старите такива – не е известно и не може с точност да се установи, понеже надписите им са извадени и отнесени от румънските военни власти през 1878 г., а останалите два, за които говорим по-​нататък, не дават никакви исторически данни за това.

{tab История }

От разкопките, които са направени в последно време на някои вътрешни стени край Дунава, може с известна вероятност, да се допусне, че са били използувани основите на старите крепостни стени и върху тях са изградени днешните /​вътрешни/​такива, като към тях отвън са били построени нови стени. Тези стени по своя вънкашен вид не са еднакви навсякъде нито по своята конструкция, нито по материалите, от които са градени. Те са били градени под ръководството на областния главен архитект Мустафа ага, както това се установява от запазените два надписа. В един от тях се говори, че той “бил изкусен в геометрия” и че “планът му бил плод на голяма опитност”, а в другия, – че бил произведен за тези постройки в пашовски чин и назначен за губернатор на самите крепости. Според тези надписи, които превеждаме по-​доле, постройката била извършена в продължително време, между 1122 до 1136 година от егира /​17041718 г./, като по-​напред били издигнати стените от към сушата, а сетне – край Дунава.
Стените край Дунава са двойни – външна и вътрешна и с празно пространство помежду им. Външната е висока 45 метра и имала двойно предназначение – пазене на града от наводнение и стратегическо. Затова тя има различна дебелина – от основите на височина до 3,5 метра – три метра и 10 сантиметра /​дебела/​, а по-​нагоре – 1,65 метра, като отвътре е оставена пътека, широка 1,45 м., за да могат да се движат по нея войници и на известни разстояния над нея са били издигнати наблюдателни кулички и бойници, от които днес е останала само една куличка, а вътрешната стена, която върви паралелно с първата и отстои от нея на 8,15 метра на същата дебелина и височина. И двете стени имат пълно очертание и няколко сводести, укрепени врати – 5 на вънкашната и 4 на вътрешната – за излизане към Дунава, като в кремалиерите към вътрешната стена са построени сводести ниши с камъни за стоянка на войници, а над тях, на някои се издигали бойни и наблюдателни кули. Между стените свободно могли да се движат коли и товарни животни. Вратите са били обковани с дъски, облечени с дебели железни плочи. Те се наричали “Арълък капия” /​зад Баба Вида/​, “Топ капия” /​до Баба Вида/​, снабдена със следния надпис на вътрешната й лява стена в превод: “Заповядвайки Великия първенец на вселената султан Ахмед, сградите се предават на Великия Мустафа паша. Покрай Дунава неприятелите образуваха /​от страх/​на името ти ако не такава стена, която, според мене, може да се нарече яка хайберска стена, ако не то /​може да се нарече/​Александрова стена”.

Зрителите /​които гледат с двете си очи/​, ако искат да допълват датата /​нека сметнат следния стих/​: “Тази крепост и този форт са много красиви.” 1136 г. от егира /​1718 г./ В текста на този надпис има някои думи, които мъчно се четат на високата плоча, поради повреда от времето на самия варовит камък, особено в последния стих. Но общия му смисъл е този, че това място се предало на великия Мустафа паша по заповед на султан Мехмед и във времето на този паша се издигнала тази стена за защита от неприятелите и тя, поради своята якост, могла да се нарече Хайберска крепост или Александровска стена. И тази постройка била завършена в 1336 г. от егира /​1718 г./, която дата е изразена и по един оригинален начин чрез акростих в последния стих.“Сарай капия” – до сегашния затвор, “Телеграф капия” – срещу телеграфната станция и “Сюргюн капия” – срещу новостроящата се сега баня, през която се изпращали на заточение или във вълните на Дунава тежки престъпници. И двете стени са изцяло от камък, изобилен хоросан, така щото се е образувала една твърда маса. Облицовката на вънкашната стена, кремалиерите при вратите и кулите над тях са били изградени с дялани камъни. Вънкашната стена се е наричала “Спасителна” или “Александровска”. Крепостната ограда откъм сушата се състои от един земен вал и един широк ров пред него. Земният вал има форма на част от един огромен многоъгълник, който кръгообразно опасва града и с двата си края се опира на Дунава, като северният му ъгъл завива с едно свое коляно покрай брега и стига до двойните каменни вънкашни стени, където една напречна стена с куличка над нея отделя тези две разнородни части на крепостната ограда, като в ъгъла бил построен бастион, а противоположната му страна /​зад рова/​се съединявала с един втори бастион, над който сега се издига военният пост. Такъв бастион е имало на северозападния му край, където сега се издига над него военният клуб. В ъглите на вала, които са издадени в предлежащия ров, са били построени осем големи шестоъгълни бастиони с ниши пред тях за слагане на снаряди. Валът има дебелина 1718 метра и насипаната пръст, която го образува, е обшита здраво от двете страни с дебели каменни стени, от които вънкашната с хубави дялани камъни, а във вътрешната се срещат зазидани надгробни римски надписи, което показва, че материалите им са били взети от околните римски развалини или от местните римски гробища. Двете стени са прорязани с четири тунели за врати, които са обковани с железни плочи и над тях е имало бойни кули. Те се наричали “Стамбол капия”, която е била главна и официална врата на калето, “Лонджа” или “Пазар” капия. От нея се отивало на пазара вън от калето и при нея, от лявата й стена, се е запазил един надпис за времето на строежа на стената – 1122 г. от егира /​1704 г./, “Боклук капия”, която излизала към сегашната държавна болница и “Карлъ баба” или “Флорентин капия”, която се наричала така от някой си Карлъ баба. Той бил представител на една дервишка секта и турците, след смъртта му, го погребали от дясната страна до самата врата, като светия, да пази този вход на крепостта от неприятели и построили над гроба му малка каменна ограда /​като стаичка/​, в която местните турци са палили в известни дни свещи като на светец, а “Флорентин капия” – понеже от нея се отивало за гр. Флорентин. От двете страни на тунелните врати са били иззидани широки ниши, а до тях, във вътрешните стени – широки сводести галерии /​тунели/​, които отвеждали дълбоко в основите на вала и някои от тях се съобщавали и с рова, види се, за черпане на вода или за излаз в рова. Такива галерии е имало от двете страни при входа на всеки бастион, за складиране на военни снаряди и повечето от тях са се запазили и до днеска, за да служат за складиране на петрол. Над вратите са били поставени надписи, изрязани на каменни плочи, за увековечаване строежа на стените и вратите, но в 1878 г. румънските окупационни войски ги отнесли като военни трофеи в Букурещ и днес зеят само дупките на техните места, но в последната война, както се научаваме от някои местни турци, те били прибрани от турците в Цариград.Ровът, широк около 17,58 метра и дълбок 5,60 м, се простирал около всичкия вал, като с двата си края се съединявал с Дунава и се пресичал пред всяка врата с дървен мост над него, освен пред “Стамбол капия”, който е бил каменен и с един отвор. Той /​валът/​е бил обшит с яка каменна стена, добре споена с изобилен хоросан, откъм полето и се издигала над земята около един метър, а дълбок дотолкова, щото в него да може да тече 11,5 метра дълбока вода, която се е вливала от северния му край от Дунава. За тази цел дъното му, постлано с плочи, за да не може да го измива водата или лесно да се чисти, е било направено малко наклонно, за да тече водата. За това при “Стамбол капия” ровът е бил по-​дълбок и по-​широк във вид на четвъртит басейн и служил за зимуване и стоянка и на турската дунавска флотилия, която се състояла от плитководни малки катери. Тези крепостни стени и валове предизвикват в наблюдателя учудване по своята грандиозност, трайност и скъпи съоръжения и биха могли в днешно време да служат за украса на града, като върху вала им се направи хубав парк, а ровът – плавателен канал. Те биха напомняли на поколенията и на многобройните туристи, че Видин е бил и трябва да бъде яка твърдина и опора па българското отечество. Те са и безценни грандиозни паметници на неговото вековно историческо минало. Но за голямо съжаление, в днешно време от тези крепости са останали само жалки остатъци и развалини. Наистина Берлинският договор задължавал събарянето им, понеже враговете на българите и славяните са виждали в тях непреодолими пречки за нахлуването им в Балкана и още в 1878 г. е била съборена с динамит една малка част от тях – бастиона на северния им край и “Флорентин капия”, но на останалите, които освободена България и Видин са наследили от турците целокупни, благодарение на крайно неразумни похвати и решения на разни археологични комисии и министерски пратеници, се е позволило разрушението им, за да се използували материалите им. И след това се е почнало безразборно къртене камъните на облицовките им, бойните им кули, сводове на вънкашните и вътрешните стени, тунели, ниши и пр. и по този начин са били доведени до твърде обезобразен вид. Засипан бил на няколко места и рова, без да се гледа, че с това са образувани застояли и вонещи води. Разсипията е отишла дотам, че са били разрушени за камъните и вътрешните стени край Дунава и с това са изложили на големи опасности града от наводнения. Изобщо разрушението е засегнало всичко ценно, красиво, а е оставило наследство на Видин — грозни и обезобразени развалини.
Мустафа паша съградил освен крепостните стени и една обширна и великолепна джамия, която съществува и до днес под неговото име, а видинското общинско управление — в знак на благодарност нарекло на негово име и улицата или квартала /​махалата/​, където е неговата джамия.

Галерия